Our Blog

Като продължение на първата тема за изкуството на Типографията ще се запознаем с темата „Какви видове букви има“? Ами ще се изненадате, шрифтът е много повече от букви, цифри и основни препинателни знаци. Допълнителните знаци също са част от набора символи. Някои от тях са от съществено значение за проекти за идентичност, други са важни за специализирани текстове и математически формули, трети са с декоративни цели. Някои от тях са опционални и зависят от това колко е „богат“ един шрифт.

видове букви

Главни букви (Capitals)

А, Б, В…

Букви капителки (Capital letters)

Капителките са големи букви с размера на малки. Използват се за абревиатури в текст.

Малки или редовни знаци (Smallcaps)

а, б, в…

Цифри (Numbers)

Числата са често срещащ се елемент в текста и дизайна, от покани до финансови отчети. Те се използват за определяне на количества, дати, цени, измервания, телефонни номера и безброй други данни. Видове цифри:

  • Стар стил – цифрите от този стил имат различно подравняване и височина. Подобно на малките знаци те се определят от височината на буквата х (0 и 1). Има възходящи (6 и 8) и низходящи (3, 4, 5, 7 и 9).
  • Равни цифри още съвременни цифри са подравнени с главните букви и базовата линия.

И двата вида цифри могат да бъдат пропорционални или таблични:

  • Пропорционални – имат променливо разстояние, сравнимо с това на знаците от главните и малките букви. Това ги балансира и така допълват останалата част от азбуката, позволявайки на цифрите да се смесват добре с хоризонталния текст. Например: 8 има по-голяма ширина от 1.
  • Таблични – за разлика от пропорционалните цифри, табличните имат една и съща ширина. Това им позволява да се подравняват вертикално в таблици, ценови листи, финансови отчети и други колони с цифри. Следователно 1 ще има същата ширина като всяка друга фигура, включително 8.

Лигатури (Ligatures)

Лигатурите обединяват две или повече букви в един знак. Не е много популярно в българският език, но в английския език е често срещано, например когато има двойно tt, fl, fi. Тези форми не са активни във всички шрифтове (само в OpenType) и трябва да бъдат „включени“ за да се визуализират при изписването на тези двойки, дори тройки знаци.

Диакритични знаци (Diacritical signs)

Спомагателни елементи, добавени към основна буква или глиф, за да модифицира неговото произнасяне. Най-често се използват при знаци с ударение. Диакритичните знаци може да са разположени над или под буквата, както и в друго положение.

Символи за регистрация на търговски марки и авторски права
(Register, Trademark and Copyright Symbols).

Те спомагат за създаване на идентичност на марката и защита на творчеството от кражба или плагиатство. Въпреки, че не са често употребявани и имат правна цел и, то те са от съществено значение за добрата типография.

Булети (Bulets)

Тези много полезни типографски елементи могат да добавят акцент, яснота и визуален интерес към всички видове текстове.

Знаци за пунктуация (Accents & Accented Characters)

Пунктуацията се отнася до типографски символи (а понякога и бели пространства), използвани за изясняване на смисъла на текста, както и за подпомагане на разбирането на текста. Някои препинателни знаци – като запетайки, периоди, тирета и двоеточия – служат за разделяне на текста на фрази и изречения, които пряко влияят, а понякога и значително променят, тяхното значение и интерпретация. Без правилна пунктуация, текстът може да бъде тълкуван погрешно.

Тирета (Dashes)

Тиретата са сред най-неразбраните знаци в типографията. Външният им вид е сходен, но те са различни и служат за различни неща.

Видове тирета:

  • Късо тире – използва се за пренос, свързване на две думи в една сложна. Пред/след късото тире не се слагат интервали.
  • Средно тире – или „еn*-dash” е два пъти по-дълго от късото тире. То заменя предлози като „до“ и „до“.
  • Дълго тире – „еm*-dash” е най-дългото от трите тирета и се използва, за да обозначи прекъсване на мисълта, или да задейства мисъл в рамките на една мисъл.
    ЗБЕЛЕЖКА: Използването на две къси тирета вместо едно дълго тире е изключително неправилно.

* Исторически (особено в металният набор), един em е равен на дължината на буква m, изключение са кондензираните шрифтове, които имат по-къси тирета. Em е единица за измерване, равна на ширината на точката по кегела. По този начин едно ем тире в 18 пункта е равно на 18 точки. В следващите шрифтови технологии, този абсолютен стандарт е преустановен. В същност, много специалисти смятат, че тиретата изглеждат най-добре, когато тяхната дължина се доближава до ширината на малкия m, което го хармонизира с дизайна на шрифта.

Същото важи и за en, но пропорцията се доближава до ширината на малкия n.

Това е само малка част от богатството от знаци, които могат да се съдържат в един шрифт.

Сигурно вече ме мислите за луда! Ами луда съм и обичам буквите!

Йоана Христова

Вашият коментар...